Без теб не мога...

Ден след ден аз чакам теб – моя принц.
Нощ след нощ аз страдам и плача за теб .
Час по час те търся дори в сутрешния бриз
И сртува ми се , че минутата година е ,щом не си до мене ти.

Иска ми се сутрин щом се будя
Да се оглеждам в твоите кристални очи.
Да виждам в тях целия си свят
И да разбирам колко ме обчаш ти.

Желая още в нощите самотни
До мене да заспиваш ти
И сгушена в твоите прегръдки
Да потъвам във вечни блянове и сладки мечти.

Пред прозореца стоя сега
Като морска сирена на брега
Луната е зрителка на мойта самота
Която изгаря ме цяла.

Липсваш ми безкрайно много , не разбираш ли ?
Липсваш ми и без тебе не мога ,не осъзнаваш ли?
Липсваш ми и без тебе аз умирам ,не виждаш ли ?
Липсваш ми и без тебе душата ми боли !

Обичам те както небето обича звздите,
Обичам те както пчеличките обичат цветния прах,
Обичам те както морето обича пясъка
Обичам те както никой друг до сега.

И пАк ГоТиНиТе

НяКоЛкО ГоТиНи ПрИяТеЛчЕтА

ВеСкО пАтЕтО

Веско и Митко

Любовта

Любовта! Често се питам какво е всъщност тя?

Откъде е тази нейна сила,

Всевластната й младост не знае гибел.

И непозната до вчера тя ти става мила за миг.

Любовта!Тя няма крепости и боен шатър,

Но пак пътят й с ранени сърца е постлан.

Тя идва като полъха на вятъра,

събира душа с душа и длан със длан!!!

Любовта! Тя е като буен вятър!

Като птица със криле,

но откъснеш ли й ги веднъж

тя никога отново не ще полети!!

ЕтО ме И мен ;)

ТоВа е НаЙ - ГоТиНаТа ПрИяТеЛкА

ОбИчКаМ те , ПаТе